Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2011 11:25 - ...!!!
Автор: vanya70 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1652 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 03.03.2011 13:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Да помним това, което е било и да не сме безразлични към това, което се случва сега около нас, за да Бъдем и да ни Има! - това бих пожелала на днешния наш Национален Празник на себе си и на всички българи по света и в България.

 

  

 

Балада за България

Един разлистен орех ти не си ли
пред черквата на стария Батак?
Загребал от пръстта ти свята сили
и на легенда станал знак.
Когато отоманец ни посичал,
в шепата на лявата ръка
държало орехче едно момиче
и с него то загинало така.
Тя не могла на своя момък
туй орехче да подари поне,
защото идвал над Батак погрома,
започвало Баташкото клане.
Момичето зарили тайно в гроба
и с камъни затрупали го те,
до орехчето да не стига обич,
да не расте.
Но то пробивало тревата скрито,
изправяло полека стъбълце,
та никога, пред тази пръст зарито,
да не умре моминското сърце.
Растяло, както расне в канарите
над сиви пепелища буен дъб.
Растяло, както раснат упорито
априлските треви след дълга скръб.
Растяло, както ястребът нагоре
излита сам над кървави следи.
То бързало да стане просто орех
и орехчета нови да дари.
Бащите го нарекли с имената
на своите убити синове.
Вдовиците дочули под листата
познати мъжки гласове.
Сираците под клоните му стари
открили бащините ласки пак.
Накрая заприличал на България,
възкръснала от гроба на Батак!
        

Евтим Евтимов

 

 

Пет века кръв...


Пет века кръв! Пет века мъка!

Дори да изрека това

Не мога. А през този пъкъл

Ти пеш вървя.

      И оживя!

Ах, колко жилав ти излезе!

Корав, великодушен, чист —

Дори и свойте главорези

Във песни увековечи.

Дори и на палача ножа

Направи свят със свойта кръв.

Народ велик, ти само можеш

Да издържиш, да си такъв!

Дори най-черната си мъка

В най-чудна красота втъка.

Народ с ръка хилядоръка,

Ти само можеше така!

Ти само можеше...

         Безсмъртна

Да е кръвта ти с цвят червен,

Която през безбройни мъртви

Дойде до мен, възкръсна в мен!


Дамян Дамянов

 

България


Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове

душата ми се радваше на себе си...

В прозорците живота ми приличаше

на истински - приличаше на щастие!

Но се разбиха в тъмното прозорците

и вятъра ти ми разкъса дрехите..

Студено ми е - приеми ме в своите

обятия на селска Богородица!

Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме

и помогни ми да не лъжа повече!

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшната магия на красивите

предмети и красивите подаръци...

Усмихвай се на масата ми дървена -

единствената маса на живота ми.

Не позволявай да умра - завинаги

да си запазя вярата в приятели...

Закриляй ми усмивката - помагай ми

да задържа до края добротата се!

И извади ме от кръга на многото

безименни жени - съпротивлявай се, -

за да заплача пред една-единствена

и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшното приятелство на хората,

които те изгубиха - показвай ми

измамата на техните ласкателства, -

не ме убивай с тяхното признание!

Сближавай ме със болките си, вдигай ме

с ръцете на внезапните си радости,

аз ще докосна своите съзвездия -

ще ги положа тихо пред нозете ти.

И приеме ме - издържа ли дългото

пътуване към тебе, съхранявай ме

в унесените устни на децата си,

за да живея - да живея истински!

Не позволявай да умра -

сближавай ме

и отсега с дълбоките си корени,

със корените плахи на цветята си,

с дърветата си отсега сродявай ме,

за да не мисля за смъртта - без никаква

уплаха да се върна във земята си,

да й прекрача прага с облекчение

и да замлъкна в тихите обятия

на майка ми!

 

Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

       

Христо Фотев

 

БЪЛГАРИЯ

Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.
Дете и падналото му зъбче цигара.
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.
Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!


Блага Димитрова


Реките на България

На юг от горда Стара планина
реките носят женски имена.

Снага извиват в утринта полека
Марица, Тунджа, Арда и Велека.

Прозвънва Струма в своя бяг припрян.
И Места дипли кадифен колан...

Шумят реките. Светят дяволито
край тъмни борове и младо жито.

А там на север - в мойта равнина
вървят реки със мъжки имена.

Тъмнее Вит, разгърдил прашна риза.
И Осъм бял сред люляците слиза.

Люлее Искър край нивята гръб.
Проблясва тихо Горни Лом отвъд...

Текат реките. Тъй през времената
народът им е давал имената:

запътени на север и на юг,
да мислят винаги един за друг.


Георги Константинов

 

 

БЪЛГАРИЯ

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.
И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…
И точно за това, че паднала си ничком.
И тялото ти тъпчат чуждите крака.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.
Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

Неповторима моя… Недей да се страхуваш…
И семена и кости погребани са тук.
Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…
Във малката ми внучка и малкия ми внук.


Недялко Йорданов




ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

 

ПП.Случайно попаднах днес на един постинг - първия клип изгледах със сълзи в очите, а втория... не успях да гледам до края... спомена за филма тежи достатъчно и е жив... въпреки времето, минало от първия път, когато го гледах...

И връщайки се на думите в началото на същия  постинг си помислих за това разделение между обикновените хора, получило се заради политиката, превръщаща хората в нечовеци... няма да "философствам" повече точно днес, но който надникне ТУК ще ме разбере…





Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blogena - Честит Празник, Ванче :)
03.03.2011 11:42
НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ!
цитирай
2. pevetsa - БЪДИ СВОБОДНА ВАНЧЕ!
03.03.2011 17:43
БЪДИ СВОБОДНА ВАНЧЕ!
цитирай
3. konstant7 - !
04.03.2011 06:49
Чудесен постинг !
Поздравления !
цитирай
Търсене