До дъно

"Наливах още,
но чашата не се преля,
а пръсна." Николай Нанков


"Народе????."...! В чашата ти полупразна
наливат щедро думи, ден след ден…!
Отпиваш обещания и патос (само в празник)…
След таз наздравица пак спиш… опиянен.

Дали сънуваш капката последна,
с която тази чаша би преляла
или се питаш колко ли е твърдостенна
щом да се пръсне до сега не е успяла?!...
      
   
             
 

И много, много вярно. Поздравявам те!

и от мен!
Б.

С теб съм!

... само да не беше толкова вярно...

Благодаря ти!

Благодаря ти, Б.!

и...Привет! :)

Компанията е важно нещо! Посоката - още повече, ако е ясно къде е... "напред"!... и е по-добре, все пак, пътят да не е... окръжност?! ;)

Поздрави и Благодарности, Коннико!:)

държиш, Ваня! Отпивай по-честичко - да не прелее!

Здрава е, ама все се чудя дали защото е от толкова издържлив материал като онзи, от който са направени и едни черги, според които все се простираме... и като се опитваме да ги "поразтегнем", става... все само на думи. ;)

А съвета ти е мъдър! Замисли ме и открих причина за едно тъй многогодишно опиянение - при такава скорост, с която ни "пълнят чашата" явно все бързаме да отпием, за да не прелее и така... опиянението е гарантирано!

Благодаря ти!

Стихчето ти е прекрасно!

Благодаря ти, че мислиш така :)

Хубава и успешна седмица ти пожелавам! :)

poslednata kapka...

сънуваме я, вероятно... все още...