За този блог
Гласове: 12749
Постинг
02.01.2010 22:42 -
Интересен начин за рисуване
Автор: vanya70
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9274 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2010 22:55
Прочетен: 9274 Коментари: 16 Гласове:
7
Последна промяна: 02.01.2010 22:55
Е, тоя пич е уникален талант, с уникална техника.
цитирайПоздрав!:)
цитирайНямам думи...
Благодаря за насладата!
цитирайБлагодаря за насладата!
Оставих постинга без думи, защото наистина този талант говори :) ... А сега само като допълнение и продължение на това, което казва той - ето една история от книгата "Пилешка супа за душата" (Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен):
"Момченцето
Веднъж едно момченце отишло на училище.
То било съвсем мъничко.
А училището било доста голямо.
Но когато момченцето
открило, че може да стигне до класната стая
през специална врата, която води право там,
то се почувствало щастливо.
И училището вече не му изглеждало
чак толкова голямо.
Една сутрин,
след като момченцето
свикнало да ходи на училище, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Чудесно!", помислило си момченцето.
То обичало да рисува.
Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри,
пилета и крави,
влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
„Чакайте! Още е рано да започваме!"
И изчакала всички да се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще рисуваме цветя."
„Чудесно!", помислило си момченцето,
защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя
с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа."
И нарисувала на черната дъска едно цвете.
То било червено, със зелено стебло.
„Готово, казала учителката.
Сега можете да започнете."
Момченцето погледнало цветето на учителката.
След това погледнало своето.
Неговото цвете му харесвало повече.
Но то не казало това,
просто обърнало листа обратно
и нарисувало цвете като на учителката —
червено, със зелено стебло.
След няколко дни,
когато момченцето отворило
вратата отвън съвсем само,
учителката казала:
„Днес ще моделираме с глина."
„Чудесно!" помислило си момченцето.
То обичало глината.
То можело да направи всичко от глина:
змии и снежни човеци,
слонове и мишки,
коли и камиони.
И започнало да дърпа и да стиска
топката от глина.
Но учителката казала:
„Чакайте! Рано е да започвате!"
и почакала докато всички се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще моделираме чиния."
„Добре!", помислило си момченцето,
то обичало да моделира чинии
и направило няколко
с различни форми и размери.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа как."
И тя показала как да направят дълбока чиния.
„Готово, казала учителката,
сега можете да започнете."
Момченцето погледнало чинията на учителката
след това и своята.
Неговата му харесала повече.
Но то не казало това,
просто омесило отново глината на голяма топка
и направило чиния, като на учителката.
Една дълбока чиния.
И съвсем скоро
момченцето се научило да чака
и да наблюдава
и да прави всичко също като учителката.
И съвсем скоро
то вече не правело нещата
по свой собствен начин.
Тогава се случило така, че
момченцето и семейството му
се преместили в друга къща,
в друг град,
и момченцето
трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо
от предишното
и нямало врата отвън, която да води
право до класната му стая.
Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала
и да върви по дълъг коридор,
за да стигне до стаята си.
И още първия ден,
когато отишло там, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Добре!" помислило си момченцето,
и зачакало учителката
да му каже какво да прави,
но учителката нищо не казала.
Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето,
тя казала: „Не искаш ли да рисуваш?"
„Искам — отвърнало момченцето. -
Какво ще рисуваме?"
„Не зная, преди да си го нарисувал",
казала учителката.
„Как да я нарисувам?", попитало момченцето.
„Ами, както искаш", казала учителката.
„И с какъвто цвят искам ли?",
попитало момченцето.
„Точно така — казала учителката,
ако всички нарисуват едно и също
и използват едни и същи цветове,
как ще разбера кой какво е направил
и коя картина на кого е била?"
„Не зная", казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово,
оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище,
макар да нямало врата
през която да се влиза направо от двора!
Хелън И. Бъкли"
Поздрави за всички вас и нека е хубав днешния ви ден! :)))
цитирай"Момченцето
Веднъж едно момченце отишло на училище.
То било съвсем мъничко.
А училището било доста голямо.
Но когато момченцето
открило, че може да стигне до класната стая
през специална врата, която води право там,
то се почувствало щастливо.
И училището вече не му изглеждало
чак толкова голямо.
Една сутрин,
след като момченцето
свикнало да ходи на училище, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Чудесно!", помислило си момченцето.
То обичало да рисува.
Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри,
пилета и крави,
влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
„Чакайте! Още е рано да започваме!"
И изчакала всички да се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще рисуваме цветя."
„Чудесно!", помислило си момченцето,
защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя
с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа."
И нарисувала на черната дъска едно цвете.
То било червено, със зелено стебло.
„Готово, казала учителката.
Сега можете да започнете."
Момченцето погледнало цветето на учителката.
След това погледнало своето.
Неговото цвете му харесвало повече.
Но то не казало това,
просто обърнало листа обратно
и нарисувало цвете като на учителката —
червено, със зелено стебло.
След няколко дни,
когато момченцето отворило
вратата отвън съвсем само,
учителката казала:
„Днес ще моделираме с глина."
„Чудесно!" помислило си момченцето.
То обичало глината.
То можело да направи всичко от глина:
змии и снежни човеци,
слонове и мишки,
коли и камиони.
И започнало да дърпа и да стиска
топката от глина.
Но учителката казала:
„Чакайте! Рано е да започвате!"
и почакала докато всички се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще моделираме чиния."
„Добре!", помислило си момченцето,
то обичало да моделира чинии
и направило няколко
с различни форми и размери.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа как."
И тя показала как да направят дълбока чиния.
„Готово, казала учителката,
сега можете да започнете."
Момченцето погледнало чинията на учителката
след това и своята.
Неговата му харесала повече.
Но то не казало това,
просто омесило отново глината на голяма топка
и направило чиния, като на учителката.
Една дълбока чиния.
И съвсем скоро
момченцето се научило да чака
и да наблюдава
и да прави всичко също като учителката.
И съвсем скоро
то вече не правело нещата
по свой собствен начин.
Тогава се случило така, че
момченцето и семейството му
се преместили в друга къща,
в друг град,
и момченцето
трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо
от предишното
и нямало врата отвън, която да води
право до класната му стая.
Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала
и да върви по дълъг коридор,
за да стигне до стаята си.
И още първия ден,
когато отишло там, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Добре!" помислило си момченцето,
и зачакало учителката
да му каже какво да прави,
но учителката нищо не казала.
Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето,
тя казала: „Не искаш ли да рисуваш?"
„Искам — отвърнало момченцето. -
Какво ще рисуваме?"
„Не зная, преди да си го нарисувал",
казала учителката.
„Как да я нарисувам?", попитало момченцето.
„Ами, както искаш", казала учителката.
„И с какъвто цвят искам ли?",
попитало момченцето.
„Точно така — казала учителката,
ако всички нарисуват едно и също
и използват едни и същи цветове,
как ще разбера кой какво е направил
и коя картина на кого е била?"
„Не зная", казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово,
оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище,
макар да нямало врата
през която да се влиза направо от двора!
Хелън И. Бъкли"
Поздрави за всички вас и нека е хубав днешния ви ден! :)))
Нестандартно и уникално!
И нека сами намираме своите пътеки,да не вървим по вече утъпканите!!!
цитирайИ нека сами намираме своите пътеки,да не вървим по вече утъпканите!!!
Добра да е и за теб Новата година! И щастлива!
Срещат се пътеки
(може би за миг)…
Спират - дъх поели,
променят съдби…
Поздрави! :)
цитирайСрещат се пътеки
(може би за миг)…
Спират - дъх поели,
променят съдби…
Поздрави! :)
Напомня ми боядисването на яйца с моята баба - ползвахме едни "мрежести" парцалчета от стари пердета и потници. Топвахме ги в някой цвят, а след минута в друг. Новият цвят боядисваше дупките, а под мрежичката оставаше старият.
цитирайЗнаеш,че умея да рисувам...
Изгледах клипа два-три пъти с огромно удоволствие!
Б.
цитирайИзгледах клипа два-три пъти с огромно удоволствие!
Б.
И ние правехме така отдавна (с тогавашните потници на дупчици ставаше интересна украсата! ;) )...
Благодаря ти за това напомняне - ще потърся подобни "мрежички" за Великден! :)))
Поздрави! :)
цитирайБлагодаря ти за това напомняне - ще потърся подобни "мрежички" за Великден! :)))
Поздрави! :)
Вчера и аз изгледах клипа няколко пъти, и макар че не умея да рисувам... бях впечатлена, а днес си го "свързах" с историята от първия ми коментар-отговор тук...
Хубав ден! :)
цитирайХубав ден! :)
Толкова интересни неща научавам при теб!
Благодаря ти, Ваня!
цитирайБлагодаря ти, Ваня!
Радвам се, че ти е интересно!
Споделям с удоволствие тук неща, които ми харесват от необятния нет ;)
Поздрави! :)
цитирайСподелям с удоволствие тук неща, които ми харесват от необятния нет ;)
Поздрави! :)
Наистина е ценно!:)
цитирайПреди около 2-3 години гледах на живо в Ню Йорк един уличен майстор как го правеше. Наистина е впечатляващо и го правят толкова бързо!
цитирайАко искаш, може да си изтеглиш книжката за четене от тук:
Първа част:
http://truden.com/download-file-523.html
Втора част:
http://truden.com/download-file-315.html
Поздрави, tit! :)
цитирайПърва част:
http://truden.com/download-file-523.html
Втора част:
http://truden.com/download-file-315.html
Поздрави, tit! :)
Предполагам, че е страхотно усещането "на живо"! Късметлийка си, че си го видяла! :)
Хубав ден! :)
цитирайХубав ден! :)
Търсене
Блогрол
1. ЗА БЕЗПЛАТНАТА ДРОГА - цената...!!!
2. КИРИЛИЗАТОР
3. Милица И Асен - Родина
4. Михаил Круг , Иван Кучин - Свобода
5. Пясъчни фантазии - 1
6. Пясъчни фантазии - 2 :)
7. Поезия в blog.bg
8. ЕДНО ПИСМО ЗА ВСИЧКИ... при neslanchice
9. Обичам да се спирам тук... при lb20
10. САМО ДОБРИТЕ НОВИНИ
11. ЧОВЕЧНОСТ, ПРЕМИНАЛА И ПРЕМИНАВАЩА ПРЕЗ ВРЕМЕТО
12. МАЛКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ТУРИСТA - сайт на alexoo
2. КИРИЛИЗАТОР
3. Милица И Асен - Родина
4. Михаил Круг , Иван Кучин - Свобода
5. Пясъчни фантазии - 1
6. Пясъчни фантазии - 2 :)
7. Поезия в blog.bg
8. ЕДНО ПИСМО ЗА ВСИЧКИ... при neslanchice
9. Обичам да се спирам тук... при lb20
10. САМО ДОБРИТЕ НОВИНИ
11. ЧОВЕЧНОСТ, ПРЕМИНАЛА И ПРЕМИНАВАЩА ПРЕЗ ВРЕМЕТО
12. МАЛКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ТУРИСТA - сайт на alexoo