След „Охридското езеро”…
               Безумна небрежност
          
и алчност човешка
       
кораб във скръб потопи…
             
Водата не с нежност,
              
а… заради грешка
            
прегърна човешки мечти…
 
            
        Удавени в сълзи
              и близки, и чужди…
           в ден… празничен… заедно скърбят…
           Секундите къси,
            усилия дружни…
            не стигнаха тях да спасят…
         
        И лесно се казва:
            „Нас Бог ни наказа!”…
                  Но истина друга кънти -
           сами до кога ли,
           след гръм оцелели,
               ще грабим от земните дни ?!
    
             Човешки животи,
          отнети нелепо,
                превръщат се в… шоу… безспир…!
                 За помощ... „по ноти”
              пак молим небето…
          Кога ще помогнем сами?!...
              


06.09.2009 г.
              

Помогни си сам и Господ ще ти помогне.
Моля , посети моя блог.

Тъжно..много хубаво си го казала всичко.

- Българският Титаник 334#
http://www.youtube.com/watch?v=kGTm8UfWHAM



Отново в" празничен" траур.
Отново в плач и сълзи.
Заменихме поредния тур,
С жертви в езера и реки.


Българи, не било отредено:
Празници, веселие, живот.
Някоя сила злокобна,
Кръстове чертае и смърт.
--------------------------------

С години стотинки събирал.
Стискаш зъби и мълчиш.
Накрая в отпуск излязъл.
Настъпи денят да хвърчиш.


Като птичка, свободна от грижи.
С приятели- щастливи, добри.
Песни запяваш. Спомни си
Буйните свои младини.


Но...за миг всичко потъна.
С кораба, плаващ ковчег.
"Помощ!" Но кой ти отвърна?
На дъното зловещият ек.


Влакове, автобуси и кораб.
Настанен в "Ориента Експрес".
Горят! Преобръщат! Потъват!
Пътници в смъртен унес.


Така, разделени логично:
По класи- първа, втора и трета.
Към дъното, нехайно, трагично...
Къде е спирачката? Питам?
----------------------------------------

Наблюдавам яхта, по Темза.
С мачта извисила глава.
'Ландън Бридж", за нея се вдига.
Тя преминава със слава.


А нашите"кралски особи',
С яхти 200 на брой.
На Охридскотото едва ли ще ходят.
На Роял Круз, към Темза, под строй!


Един на остров Аруба.
Друг на Малдиви, Сейшел.
Бай Генчо, с антерийката груба.
По пътя към Охрид поел...
----------------------------------

Важен чиновник отгоре.
Мъдрост, премъдра изрекъл:
"Бай Генчо си е напълно виновен.
Щом яхта не ползва човекът!?"


Тъй, байно, ако ме слушаш.
От банички малко спести.
Догодина с яхта да плаваш.
Направо в Монако иди

Господ ни е дал глави на раменете. Това е зависело от него... И по-добре да ги използваме, вместо все да чакаме Бог да ни помага... Все пак не можем само на Него да разчитаме - има неща, които зависят и от нас - хората!

Посетих блога ти и ми допада идеята.


Успех! Ако мога да се включа с нещо, ще го направя.

Поздрави!

Тъжно е и това, че в 21-ви век е възможно да се случват подобни неща... толкова нелепо унищожени човешки животи...

Благодаря ти.

Точно описана реалност са думите ти... за съжаление...