не се озаглавява, Vanya70...;) Сложиш ли му заглавие, то вече не е хайку. Така че моят съвет е да премахнеш "(Копнеж...)". Ако държиш да е хайку, разбира се...;)

Прав си, разбира се - просто ми е навик от друг сайт, а и моите хайку не винаги са съвсем хайку май...? "Прохождам" в този стил, но ми доставя удоволствие... ;)

Благодаря ти! :)

на мен нещата си ми извират
от вътре и просто ги пиша и ми е
невъзможно да меря, броя и спазвам
правила...
за това за сега се отказвам :)))

Няма спор, че всичко, което човек прави е най-добре да "идват от вътре"! Повечето неща, които слагам в блога си, са писани на един дъх... :)

Лично аз съвсем скоро започнах да се опитвам да пиша хайку. И нямам никакви претенции, че правя нещата по правилата, а и изобщо не ми е необходимо. Просто обичам да си експериментирам и това ми доставя огромно удоволствие. И ми е интересно, какво усеща някой друг, когато ги прочете...

За хайкуто... ще ти издам една своя тайна ;) – как започнах :

В началото си се появяваше някакво съчетание от думички, което си “хващах” за основа и си избирах на кое място може да е (в 5-7-5). После се започвах да си броя срички и да смесвам усещания и думички и... се получаваше.

Постепенно броенето на срички вече не ми се налагаше. Появи се усещане за мелодия и останаха само думички и мои емоции, които си се подреждаха сами. Проверявах броя на сричките и се оказваше “по правилата”... а удоволствието, което ми доставяше тази моя игра беше огромно... и така все още си експериментирам. :)

А това, че се отказваш, ако ме амбицира да те провокирам ?!?
;) :) :)

ПП. Признавам си, че се поддавам на изкушението на коментарите в тези мои постове да отговарям с някакво мое си хайку, но това изобщо не задължава всички, които решат да ми пишат по същия начин. За мен е важно да е било приятно споделянето :)

това хайку си струва, Ваня!
Но за пръв път чувам, че има някаква система за разполагането на 17-те срички, изразяващи отношението към света, като например 5-7-5...;)) Шегувам се!
Макар да съм прочел множество хайку, за себе си считам, че този "жанр" не е за мен. Твърде сбит е, ако мога така да се изразя...;) Признавам тримата класици и доайени в хайку Башо, Исса и Бусон, защото повечето хубави неща съм ги чел при тях. Ала ето едно не по-малко свястно българско хайку, чийто автор обаче не помня кой е...

"Пеперуда
се удря в камбаната.
Никой не чува."

Мрак и тъмнина
опитват се да властват.
Протегната ръка:
Искам светлина!

Ваня,това хайку ли е?

Полет на мечти -
влюбен вятър целува
нежно глухарче…....
.........
то не успява да устои
и от сладост отлита в страни...
Този таен копнеж фатален е ...

Вятърът отново е лудо влюбен
но вече в детелината бяла
заради трепета й ефирен...

Хубава вечер!!

Шегуваш ли се?!? ;)... а аз съвсем сериозно си помислих, че не си прочел моето "образователно хайку" в отговора ми към allbi ето тук:
http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/25/haiku-sydba.326950 :)))

Може да се каже, че този жанр е сбит, но само за писане, а изразяването с него си е безгранично... (в тази връзка май наистина е време да престана да им слага заглавия, но лошите навици най-трудно се изкореняват, нали ;) )
Със сигурност, хайку за мен не беше “любов от пръв поглед”, просто се случи така, че в един момент го преоткрих за себе си...

Благодаря ти за българското хайку. Струва ми се, че съм го чела някъде, но и аз (за съжаление) в момента не се сещам кой е автора.

За теб избрах нещо от Бусон:

“Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.”

Не знам. :)... аз съм стигнала само до класическото хайку ;) , но ако искаш можеш да потърсиш отговора сам/а някъде тук:

http://www.litclub.com/haiku/andreev/index.htm

http://liternet.bg/publish2/sphilipova/haiku.htm

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%83

Ако го нямаше третия ред от това, което си ми написал/а, щеше да има форма на класическото хайку и да звучи така:

“Мрак и тъмнина
опитват се да властват.
Искам светлина!” ,

НО пък се променя смисъла, който носи цялото:

"Мрак и тъмнина
опитват се да властват.
Протегната ръка:
Искам светлина!"
....

Остана сама
ръката протегната
в тази тъмнина...

Сънува дъга
вятърът вечно влюбен
целува цветя...

Поздрав, tota! :)